7 февр. 2007 г., 23:00

ЛАЗАРОВДЕН 

  Поэзия
4525 0 12

Нямам млади ръце
и е стара душата ми.
Лазарина се казвам,
няма как да ме знаете.

Пекох хляба нощес,
после виното сложих,
знамената уших,
цяла вечност се молех,

да се върнат момчетата
с бели ризи от тъмното
и да сложат на масата
кръста, ножа и виното.

И да пият до съмване,
да се молят и плачат,
тази чаша с отровата,
да отмине земята ни...

Нямам млади ръце
и е стара душата ми.
Аз съм част от България,
аз съм всъщност земята и...

© Галина Енчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??