Feb 7, 2007, 11:00 PM

ЛАЗАРОВДЕН 

  Poetry
4527 0 12

Нямам млади ръце
и е стара душата ми.
Лазарина се казвам,
няма как да ме знаете.

Пекох хляба нощес,
после виното сложих,
знамената уших,
цяла вечност се молех,

да се върнат момчетата
с бели ризи от тъмното
и да сложат на масата
кръста, ножа и виното.

И да пият до съмване,
да се молят и плачат,
тази чаша с отровата,
да отмине земята ни...

Нямам млади ръце
и е стара душата ми.
Аз съм част от България,
аз съм всъщност земята и...

© Галина Енчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??