Отново сам с тишината се губя в този мрак.

Къде си ти? Защо ме изостави?

Нуждая се от теб! Опитвам да избягам, но не мога да помръдна.

Тези окови ще ме пречупят. Какво е това?

Създанията на нощта ме преследват.

Но защо ли се чувствам така защитен около тях?

Бях едно невинно момче, с което ти си поигра а сега се правиш, че не ме познаваш.

Онези красиви моменти, целувките, които споделихме те нищо ли не значат за теб?

Избрах теб, но изглежда на теб не ти пука за мен?

Спри! Не си тръгвай! Защо ми го причиняваш?!

Не искам да сам, толкова е тъжно.

Казваш ми да продължа по пътя си, но това не е толкова лесно щом нямам сърце.

Думите ти ме нараняват толкова дълбоко.

Вече нямам сълзи, които да проливам за теб.

Моля се някой ден да те забравя и тази тежест в гърдите ми да изчезне.

Не те обичам, мразя те! Иска ми се да ти кажа това, но думите умират още 

в главата ми. Никога няма да погледна момиче като теб. 

Накара ме да повярвам а после ме изигра.

Сляп? Безчувствен? Ти ме направи такъв.

Любовта е толкова сляпа! Аз съм толкова сляп!

Докато ти ме мамеше с толкова други, аз пренебрегнах приятелите ми, 

които ми казваха, че не сме един за друг.

Тази нощ плача за последен път. Не се надявай, че ще те потърся повече.

Ако си въобразяваш, че ще те последвам, значи си полудяла.

Достатъчно ми беше този вътрешен конфликт, уморих се от това преследване.

Просто ще продължа по този път, където и да ме отведе, но знам, че няма 

да се върна при теб.

Извини ме, но това беше! До тук бях!

Сега смятам да си почина и да се изправя с нови сили към бъдещето си.