Лед

4 февр. 2017 г., 21:23

Поэзия

357 0 2

Оцелявам. Разбивам със зъби леда,

оковал гибелно пръстите ми.

Целувам нежно кръвта,

Това е закуската ми.

Оцелявам. Гори от болка студът,

няма път назад, няма връщане,

дебне някъде наблизо вълкът

и животът е на свършване.

Имам огърлица с дванайсет вълчи зъба.

Но неговите целуват по-дълбоко.

Оцелявам. Студено е. И се побърквам.

Зима е. Небето се впива по-жестоко.

Няма го. Сама съм, сама в леда.

Няма вълк, и няма зъби, тихо е.

Поглъща ме зимата, болката, студът,

Разплитам огърлицата, уморена съм.

Копнея за смърт.

Копнея за вълка.