Лед
Оцелявам. Разбивам със зъби леда,
оковал гибелно пръстите ми.
Целувам нежно кръвта,
Това е закуската ми.
Оцелявам. Гори от болка студът,
няма път назад, няма връщане,
дебне някъде наблизо вълкът
и животът е на свършване.
Имам огърлица с дванайсет вълчи зъба.
Но неговите целуват по-дълбоко.
Оцелявам. Студено е. И се побърквам.
Зима е. Небето се впива по-жестоко.
Няма го. Сама съм, сама в леда.
Няма вълк, и няма зъби, тихо е.
Поглъща ме зимата, болката, студът,
Разплитам огърлицата, уморена съм.
Копнея за смърт.
Копнея за вълка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ваня Накова Всички права запазени
