Лед
Оцелявам. Разбивам със зъби леда,
оковал гибелно пръстите ми.
Целувам нежно кръвта,
Това е закуската ми.
Оцелявам. Гори от болка студът,
няма път назад, няма връщане,
дебне някъде наблизо вълкът
и животът е на свършване.
Имам огърлица с дванайсет вълчи зъба.
Но неговите целуват по-дълбоко.
Оцелявам. Студено е. И се побърквам.
Зима е. Небето се впива по-жестоко.
Няма го. Сама съм, сама в леда.
Няма вълк, и няма зъби, тихо е.
Поглъща ме зимата, болката, студът,
Разплитам огърлицата, уморена съм.
Копнея за смърт.
Копнея за вълка.
© Ваня Накова All rights reserved.
