Днес ме инжектира новина
и попаднах в шоковата зала.
Тръпки ме побиха, хладина
за виновност, пипала подала.
От екрана, сдържайки сълзи,
но с очи от чувственост прелели,
майчината мъка ме срази.
Двете и дечица са отнели!
Във страна, прочула се с престиж,
с благоденствие и със култура.
Можеш ли това да и простиш?
Грижа за деца - в карикатура!
Още чувам писъци и плач...
Как се къса плът от майка родна?
Не закрила, истински палач,
в сделка скрита, някому изгодна.
И откърти тази новина
още случаи-съдби... Лавина!
Спрете, аз съм майка и жена,
как през тази болка ще премина?
Плаках от безсилие и яд,
дланите си стиснала в юмруци.
Божичко, какъв е този свят?
Кой смени сърцата с ледни буци?
Посвещавам на Цветелина Уланд и на всички български родители, изживели
ужаса норвежката служба за закрила на
децата "Барневер" да отнеме рожбите им.
© Мария Панайотова Все права защищены
На мен просто много ми домъчня за тази причинена раздяла, стисна ме за гърлото...