29 янв. 2008 г., 18:39

Леден сън 

  Поэзия » Философская
1121 0 5

Леден сън

 

 

В съня си аз стоя

и сънувам се - сгушен на кълбо.

Бели тръпки бягат по моето тяло,

чакат ме да се изморя.

 

Търся си някъде малко топлинка,

било то от свещ или мъничка мечта,

но няма в този свят от замръзнало стъкло,

където всичко е толкоз рохко и чупливо.

 

Опитвам се с топъл дъх

очите от скреж да отмразя,

да прогледна онзи връх

и слънцето зад него да изгрее.

 

Ала студът разболя ме тежко,

на леглото жълт ме прати

и вместо да се лекувам,

аз единствено сънувам.

 

© Кирил Юнаков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Я не се давай на студаВ любовта ще намериш топлина Много хубав стих!Сърдечен поздрав
  • Тъжно,но вълнува творбата ти!Поздрав от мен!
  • Поздравления!!!
  • Ей, слънчицето чука на вратата
    време е да се събудиш.
    Светът навън си продължава
    защо във сънища се губиш?
    Много ми хареса
  • Тъжен,но много хубав стих!Хареса ми!поздрав!
Предложения
: ??:??