Ледени блокове
703
0
0
Нещо в нас с тъга си отива.
Част от мен, част от теб - бавно и тихо умира.
Зимен ден и частици от нашия смях.
Стопява се споменът бял.
Аз и ти - две уморени лица.
Всичко край нас е шепа стъкла.
Студени, празни очи -
всеки раната своя прикри...
И усещаме хлад.
Мъртво е всичко, нали?
Нашите души - ледени блокове
в тишината там се докоснаха...
И напомня нещо забравен някъде сън,
в сърцата още от лошите думи боли...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сиана Петкова Все права защищены
