Ледени сърца
Навън настанала е зимна тишина,
вятъра студен чувствата във нас разголи,
като лятото горещо тръгна си от двама любовта,
в сърцата ни нахлуха студените сезони.
Снежинките прелитат в своя хладен танц,
замръзнали сълзи ли падат от небето?
Преспите затрупали са нашите мечти,
надеждите угаснали са и тъжи сърцето.
Като в ледени окови скова се обичта,
безнадежден мрак спуснал се е във душата,
всичко е покрито със тъга и леден мраз,
не пожали дори и нежните копнежи.
Дали при нас ще дойде отново пролетта?
Дали ще се стопи ледът в сърцето?
Дали любовта ще възкръсне като цветната дъга,
или ще изчезне като дим в небето?
Защо, кажи ми, свършва любовта?
Къде отлитат нашите миражи?
Да чакам ли пак при мен да дойде тя,
или просто да заключа завинаги сърцето?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пламена Владимирова Все права защищены
.
