29 сент. 2015 г., 21:30

Ледено сияние

638 0 0

Усмивка весела и топъл поглед,
това остана в моето съзнание,
сега е скрито слънцето от облак,
обгръща всичко ледено сияние,

Луната и звездите се стопиха,
дъждът превърна се във скреж и сняг,
очите да ридаят, толкова се умориха,
изчезна веселият, жлъчен смях!

Страните някога червени
блезнеят в мъртва слепота,
дърветата с листа зелени,
оголиха си клоните в студената мъгла,

два тъжни силуета на балкона,
две сенки мрачни и сами
стоят си пак нещастни до стената
и гледат как навън вали... 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Михаела Янкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...