Ледено сияние
631
0
0
Усмивка весела и топъл поглед,
това остана в моето съзнание,
сега е скрито слънцето от облак,
обгръща всичко ледено сияние,
Луната и звездите се стопиха,
дъждът превърна се във скреж и сняг,
очите да ридаят, толкова се умориха,
изчезна веселият, жлъчен смях!
Страните някога червени
блезнеят в мъртва слепота,
дърветата с листа зелени,
оголиха си клоните в студената мъгла,
два тъжни силуета на балкона,
две сенки мрачни и сами
стоят си пак нещастни до стената
и гледат как навън вали...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Михаела Янкова Все права защищены
