4 авг. 2025 г., 07:57

Легенда за розата

295 1 2

В легенда стара,

идваща от вековете,

разказва се история трогателна –

за розата прекрасна –

царица на цветята,

подарък прелестен на Боговете,

усмивка и сълза,

копнеж и нежност,

блаженство и страдание –

в един неотразим,

искрящо нежен

цвят.

Във времена далечни,

обвеяни с романтика и чар,

богинята прекрасна на лова – Диана,

безкрайно влюбена била

в божествения син на любовта – Амур,

а той пък страстно любел

нежната нимфа Розалия.

От пареща ревност обзета

към дивно красивата нимфа,

веднъж в гнева си грозен

Диана повлякла съперницата своя

и блъснала я в шиповете страшни

на храст трънлив.

Там бедната Розалия

намерила смъртта си,

безсилна срещу гнева на

безпощадната Диана.

Узнал за участта горчива

на своята възлюбена, Амур

с горещи сълзи, сломен от мъка,

коленичил пред бездиханната

прекрасна нимфа.

- О, чудо!

Под сълзите на любовта

разцъфнал трънът.

Покрили го чудесни, нежни цветове.

Така от обичта и болката

родила се прекрасна розата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Марулевска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Легенда за розата" е написана през 1999 г. през моя учителски период в Украйна, Запорожка област, но сега, благодарение на подкрепата от прекрасната общност на "Откровения", дръзнах да го споделя. Благодаря!
  • Не знаех тази приказка, Краси

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...