4.08.2025 г., 7:57

Легенда за розата

294 1 2

В легенда стара,

идваща от вековете,

разказва се история трогателна –

за розата прекрасна –

царица на цветята,

подарък прелестен на Боговете,

усмивка и сълза,

копнеж и нежност,

блаженство и страдание –

в един неотразим,

искрящо нежен

цвят.

Във времена далечни,

обвеяни с романтика и чар,

богинята прекрасна на лова – Диана,

безкрайно влюбена била

в божествения син на любовта – Амур,

а той пък страстно любел

нежната нимфа Розалия.

От пареща ревност обзета

към дивно красивата нимфа,

веднъж в гнева си грозен

Диана повлякла съперницата своя

и блъснала я в шиповете страшни

на храст трънлив.

Там бедната Розалия

намерила смъртта си,

безсилна срещу гнева на

безпощадната Диана.

Узнал за участта горчива

на своята възлюбена, Амур

с горещи сълзи, сломен от мъка,

коленичил пред бездиханната

прекрасна нимфа.

- О, чудо!

Под сълзите на любовта

разцъфнал трънът.

Покрили го чудесни, нежни цветове.

Така от обичта и болката

родила се прекрасна розата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Марулевска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Легенда за розата" е написана през 1999 г. през моя учителски период в Украйна, Запорожка област, но сега, благодарение на подкрепата от прекрасната общност на "Откровения", дръзнах да го споделя. Благодаря!
  • Не знаех тази приказка, Краси

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...