21 авг. 2021 г., 18:45  

Легенда за "Субашин чешма" край Белоградчик

1.9K 1 14

Легендата от стари времена

разказва ни за "Субашин чешма",
как нейната, горчивата вода,
превърнала се в бисерна сълза.

 

Живял разбойник с името Дервиш,
злодей известен с вълчи нрав свадлив,
що скитал сам из Стара планина
и дебнел всяка божия душа.
Богатия убивал за пари.
Бедния... навек да замълчи.
Тъй страх вселявал той, опиянен
от злото. И живеел ден за ден.

 

Но минали години... Остарял.
В роден дом да иде... не посмял.
Затуй отседнал в края на града
в колиба бедна... до една чешма.
А пък чешмата... със пелин вода,
горчива и отровна тя била,
щом пийнел някой, падал на мига,
от болест поразен, а не с ръка.

 

Но в ден случаен... двама мъдреци
отишли при Дервиш и му рекли,
че той навек ще бъде опростен,
погуби ли по-грешен, озлобен.
И белег за това ще е чешмата,
щом бликне чиста, дар ще е, отплата
за стореното Божие добро -
живот спасил от дяволското зло.
Не им повярвал тоз разбойник стар,
нали си знаел, как е той живял, 
как камък му е станало сърцето, 
без капка обич... от гнева превзето. 

 

Но ето че...


/следва продължение/
21.08.2021 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Отлично!
    "Но ето че.." - бывает, разворачивает и продолжение продолжается...
  • Благодаря от сърце, Роси! За мен ще е чест!
  • Как хубаво и леко поднасяш тези легенди! Четат се на един дъх! Ще те следвам с удоволствие! 🌹
  • Много ти благодаря за топлите думи, Иве! Надявам се, скоро да я довърша.
  • Много ми харесват твоите легенди, Таня. Възхитена съм на умението ти да ги поднасяш по този превъзходен начин. Браво!
    И аз се нареждам сред чакащите.🍀

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...