Легендата от стари времена
разказва ни за "Субашин чешма",
как нейната, горчивата вода,
превърнала се в бисерна сълза.
Живял разбойник с името Дервиш,
злодей известен с вълчи нрав свадлив,
що скитал сам из Стара планина
и дебнел всяка божия душа.
Богатия убивал за пари.
Бедния... навек да замълчи.
Тъй страх вселявал той, опиянен
от злото. И живеел ден за ден.
Но минали години... Остарял.
В роден дом да иде... не посмял.
Затуй отседнал в края на града
в колиба бедна... до една чешма.
А пък чешмата... със пелин вода,
горчива и отровна тя била,
щом пийнел някой, падал на мига,
от болест поразен, а не с ръка.
Но в ден случаен... двама мъдреци
отишли при Дервиш и му рекли,
че той навек ще бъде опростен,
погуби ли по-грешен, озлобен.
И белег за това ще е чешмата,
щом бликне чиста, дар ще е, отплата
за стореното Божие добро -
живот спасил от дяволското зло.
Не им повярвал тоз разбойник стар,
нали си знаел, как е той живял,
как камък му е станало сърцето,
без капка обич... от гнева превзето.
Но ето че...
/следва продължение/
21.08.2021 г.
© Таня Мезева Все права защищены
"Но ето че.." - бывает, разворачивает и продолжение продолжается...