Легенда за Зевс

В мисли дълбоки потънал, Зевс просто мълчеше, в реалността не се бе върнал, след секунда вече спеше. Той сънува странен сън, че бе човек обикновен и от царството си бе вън, в него нямаше божествен ген. Какво да се прави, тръгна по пътя каменист, огледа се наоколо - каква красота! Да го заведе долу синът му беше напорист, "Но нямах време", Зевс се оправда. Маслини, портокали, банани, за Бога, техният вкус беше непонятен, неизвестността бе като дълбоки рани, вкусвайки, си помисли: "Ето за какво съм изпратен." Продължи по бреговете лазурни, удивлявайки се на неземната гледка и на вълните големи и бурни, над какво живее Зевс, не си бе давал сметка. Тръгна и какво да види - хора от плът и кръв, не като от черупка на миди, реши да ги заговори пръв. Приближи се и тъкмо да промълви, видя страшна картина - хора, трудещи се от дни, трудещи се и сега като за мнозина. Попита ги защо е нужно всичко това - само за много удобства, пари и благодат, ала те отговориха, че имат болни деца и за труда си получават колкото за смет. "Да повярвам не искам, животът не може да е такъв, все едно камък да изстискам и от него да бликне бистра кръв." Събуди се Зевс от съня свой, но можа да забрави този миг. "Ще променя нещо" - промърмори той, сърцето му бе пронизано като от вик. "Ето, ето каква била целта, не прекрасни картини, напитки и храни, а да премахна мъката от света, за да се радват хората на спокойни дни."