Лейди Макбет, спете спокойно
На тази земя
има място за всички
под слънцето...
Но когато
и то е на път да пресъхне,
а кръвта му съсирена бие
в слепоочията на земята,
точно къде във пространството
се намираме ние?
И колко пролети
да изплачат могат все още върбите?
Одрипавели надежди,
че светът ще си спомня,
не точно конкретните хора,
а онова, за което билù са във боя,
ослепиха отдавна деня
и солници са тъмните орбити.
Гранитът е мярка за минало
и принадлежност...
... и само толкова!
"Арлингтън" също е гробище.
(Не само градче в щата Тèксас).
Мамаев курган и Трептов парк
все така са на духове сборища...
А извънземните издигнаха (някога)
пирамиди на Марс.
И Сфинксът,
може би първообраз на земния,
мълчаливо се взира от космоса
към планетата ни,
все още синя (за радост)...
И какво, че може всичко на Марс
да е даже от времето,
когато елите под пластове тежки
се превръщаха във кръвта на земята,
а духът им петролен бе в гръдта ù затворен...
Сфинксът все така си задава гатанки,
(почти артефактно)...
Днес в Амазонка
озонът на бъдното свършва,
а ние в душите на мъртвите ровим
и диагнози поставяме на Тутанкамон.
Пътьом дървета садим във пустинята,
за да има оазиси
и Малкият принц да намери вода,
а на пазарите тайно продаваме бъбреци
(за присаждане)
и най-търсените са тези от малки деца...
... Той, Йорик умря преди Хамлет
(от естествена смърт,
но Йорик не беше дете).
Ееееех, бедни ми Йорик! Бедни ми!...
Човешкото като пясък изтича
през очите, кухите на излъскани черепи.
Ибсен не може да бъде мерило,
той даже не е и на мода,
(на мода е посткомунизмът, постмодернизмът
и поредната криза),
но все така е разплакана Нора...
"Не само с хляб се живее...
Дай си на бедния втората риза..."
(Това кой ли го беше казал?)
Доктор Живаго е лекувал деца!
Но Деницата се превърна в проказа...
И все пак не отнемайте хляба на бедните!
Отнемете им вярата и мечтите
и ще направите дупка във времето...
Ще се прокъса плътта му
и Вавилонската кула отново ще рухне,
ще се объркат отново езиците,
но ще си говорим с езика
на знаците, финикийските...
А Магдалина, (онази Мария),
ще грабне най-тежкия камък
и ще го хвърли по Леонардо,
да издраска стените на фреските
във Милано.
Може би Рембранд ще вдигне отново
нощната стража,
за да опази кръвта във граала?...
Защо преди да посегнем на всичко останало,
на децата си първо посягаме?
(И кой, по дяволите, изтърва духа на Медея?)
На съда всичко е ясно!
Нека да влезе свидетелят Прометей
заедно с екзекутора си... орела!
Лейди Макбет, спете спокойно,
вие сте просто перла в короната
на земната власт,
вие сте просто наша орисница... фея!...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Аэлла Вихрь-Харпиевна Все права защищены
