Лека нощ, мои спомени...
Лека нощ, мои спомени...
Тази нощ е разгърната странница
на отминали срещи, горения.
Тя е бяла, но откъсната страница
на забравени, стари трептения.
Колко струва миг отминал на обич?
Колко дълъг е пътят към нея,
щом все още обвита във бялото - лъч е,
и усещам топлината и в мене.
Може миг да е само, да съм щастлива,
ала щом делима на две е, и споделена,
зная утре не почвам от нулата, а уверена
мога в преспите пътя си да намеря.
Лека нощ, мои спомени... лоши кошмари.
Тази нощ ще запея със вятъра
песен стара, но с нови акорди...
после с феи добри насън ще говоря...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
Хубаво нещо са позитивните мисли, Жени, гонят мрака в спомените.