29 oct 2014, 7:44

Лека нощ, мои спомени...

  Poesía » Otra
841 0 1

Лека нощ, мои спомени...

 

Тази нощ е разгърната странница
на отминали срещи, горения.
Тя е бяла, но откъсната страница
на забравени, стари трептения.


Колко струва миг отминал на обич?
Колко дълъг е пътят към нея,
щом все още обвита във бялото - лъч е,
и усещам топлината и в мене.

 

Може миг да е само, да съм щастлива,
ала щом делима на две е, и споделена,
зная утре не почвам от нулата, а уверена
мога в преспите пътя си да намеря.

 

Лека нощ, мои спомени... лоши кошмари.
Тази нощ ще запея със вятъра
песен стара, но с нови акорди...
после с феи  добри насън ще говоря...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво нещо са позитивните мисли, Жени, гонят мрака в спомените.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...