Летата ни - далечни …
Вече мирише на лято ...
Далечните наши лета -
с по-друг мирис сякаш бяха,
к ъ м игрища все зовяха ...
Безспир, волно играехме,
подир топката бягахме -
волейбол, футбол, хандбал …
Рисувахме с креда слънца,
светулки гонехме в мрака,
прислушани, край бабите
с чудни приказки растяхме …
И важното с труд разбрахме,
как прехрана се изкарва,
а най-вече, с книжка в ръка
света ни - опознавахме ...
К ъ м онази селска река,
с жежките бели камъни -
и днес, като че ме парят ...
В знойно време, във водата,
с приятели там цапахме,
ловяхме дребни рачета ...
К ъ м червените ягодки,
в свежата трева в гората,
май - сега в спомен ухаят
с плодчета малинки сладки …
Мирно да е и богато,
Боже, идващото лято!
ДораГеорг
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дора Пежгорска Все права защищены
