Летци
Ой, летци си бяхме
ний, другари трима
и с крилe поряхме
въздух над Родина.
Но един свалиха
вражите откоси.
Беше той жениха
с къдри светлокоси.
Вдигнахме се двама
в днешната тревога
и настъпи драма
сред ятата строги.
Крепоста на янки
в пламък се обгърна.
В летищни стоянки
втори се не върна.
А кога отново
бой в небе изви се,
всичкото олово
от картеч свърши се,
пак да отмъщавам
на таран отивам.
Не за чест и слава -
аз за вас загивам!...
В гробищна обител
сме с витло и трима,
с боен изтребител
свалили дузина.
Вижте, на небето,
в облачета бели
с ангелите светло
пак сме полетели.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Христов Все права защищены
