Jul 15, 2010, 6:59 AM

Летци 

  Poetry » Civilian
1067 0 2

 

Ой, летци си бяхме

ний, другари трима

и с крилe поряхме

въздух над Родина.

 

Но един свалиха

вражите откоси.

Беше той жениха

с къдри светлокоси.

 

Вдигнахме се двама

в днешната тревога

и настъпи драма

сред ятата строги.

 

Крепоста на янки

в пламък се обгърна.

В летищни стоянки

втори се не  върна.

 

А кога отново

бой в небе изви се,

всичкото олово

от картеч свърши се,

 

пак да отмъщавам

на таран отивам.

Не за чест и слава -

аз за вас загивам!...

 

В гробищна обител

сме с витло и трима,

с боен изтребител

свалили дузина.

 

Вижте, на небето,

в облачета бели

с ангелите светло

пак сме полетели.

 

 

© Иван Христов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Въздействащо, силно, прекрасно е...

    "Вижте, на небето,

    в облачета бели

    с ангелите светло

    пак сме полетели."

    Поздрав!
  • LZ - Чест и Слава!
Random works
: ??:??