9 мая 2011 г., 18:45

Летен разговор

659 0 5

Едно признание
се претъркули
и звънна при фонтана
на цимента.


Разрошен гладен гълъб
в миг се втурна,
погълна го и
литна върху тентата.


"Почакай" - каза ти
и хвърли още.
Отново "дзън"
във стъпките потъна.


"Кажи сега,
какво загатна снощи?" -
признанието
с кòлата погълнах


и те погледнах
просто занемяла
от думите, по-леки
и от вятър,


а ти от силно слънце
примижаваш,
затуй не виждаш
мойто "извинявай".

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...