9 мая 2011 г., 18:45

Летен разговор

663 0 5

Едно признание
се претъркули
и звънна при фонтана
на цимента.


Разрошен гладен гълъб
в миг се втурна,
погълна го и
литна върху тентата.


"Почакай" - каза ти
и хвърли още.
Отново "дзън"
във стъпките потъна.


"Кажи сега,
какво загатна снощи?" -
признанието
с кòлата погълнах


и те погледнах
просто занемяла
от думите, по-леки
и от вятър,


а ти от силно слънце
примижаваш,
затуй не виждаш
мойто "извинявай".

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...