9.05.2011 г., 18:45

Летен разговор

657 0 5

Едно признание
се претъркули
и звънна при фонтана
на цимента.


Разрошен гладен гълъб
в миг се втурна,
погълна го и
литна върху тентата.


"Почакай" - каза ти
и хвърли още.
Отново "дзън"
във стъпките потъна.


"Кажи сега,
какво загатна снощи?" -
признанието
с кòлата погълнах


и те погледнах
просто занемяла
от думите, по-леки
и от вятър,


а ти от силно слънце
примижаваш,
затуй не виждаш
мойто "извинявай".

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...