9.05.2011 г., 18:45

Летен разговор

656 0 5

Едно признание
се претъркули
и звънна при фонтана
на цимента.


Разрошен гладен гълъб
в миг се втурна,
погълна го и
литна върху тентата.


"Почакай" - каза ти
и хвърли още.
Отново "дзън"
във стъпките потъна.


"Кажи сега,
какво загатна снощи?" -
признанието
с кòлата погълнах


и те погледнах
просто занемяла
от думите, по-леки
и от вятър,


а ти от силно слънце
примижаваш,
затуй не виждаш
мойто "извинявай".

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...