Едно признание
се претъркули
и звънна при фонтана
на цимента.
Разрошен гладен гълъб
в миг се втурна,
погълна го и
литна върху тентата.
"Почакай" - каза ти
и хвърли още.
Отново "дзън"
във стъпките потъна.
"Кажи сега,
какво загатна снощи?" -
признанието
с кòлата погълнах
и те погледнах
просто занемяла
от думите, по-леки
и от вятър,
а ти от силно слънце
примижаваш,
затуй не виждаш
мойто "извинявай".
© Павлина Гатева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
