19 июл. 2016 г., 16:04

Летен спомен

1.2K 0 11

Едно цветче от пътя ме отби

и върна спомени предишни,

донесе ми със китното венче,

картини с образи обични.

А там с ожулените колене

сред теменужени градини

раздавах някога като дете

прегръдки, песни на дузини.

И времето течеше в цветове,

мечтите идваха на лимузини,

и пазех във своето сърце

приятелите си любими.

И в китните дворове на кюше

играехме до сред нощите,

венчета виехме със детските ръце,

брояхме четирилистни детелини.

Но някак споменът ми избледня

и върнах се във градската ни джунгла,

край мене рейсът бързо прелетя,

награби ме животът бурно, бурно.

 

А в джоба ми самотно прошумя

едно цветче от спомените чудни.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сеси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...