19 июл. 2016 г., 16:04

Летен спомен

1.2K 0 11

Едно цветче от пътя ме отби

и върна спомени предишни,

донесе ми със китното венче,

картини с образи обични.

А там с ожулените колене

сред теменужени градини

раздавах някога като дете

прегръдки, песни на дузини.

И времето течеше в цветове,

мечтите идваха на лимузини,

и пазех във своето сърце

приятелите си любими.

И в китните дворове на кюше

играехме до сред нощите,

венчета виехме със детските ръце,

брояхме четирилистни детелини.

Но някак споменът ми избледня

и върнах се във градската ни джунгла,

край мене рейсът бързо прелетя,

награби ме животът бурно, бурно.

 

А в джоба ми самотно прошумя

едно цветче от спомените чудни.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сеси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...