Летен спомен
Едно цветче от пътя ме отби
и върна спомени предишни,
донесе ми със китното венче,
картини с образи обични.
А там с ожулените колене
сред теменужени градини
раздавах някога като дете
прегръдки, песни на дузини.
И времето течеше в цветове,
мечтите идваха на лимузини,
и пазех във своето сърце
приятелите си любими.
И в китните дворове на кюше
играехме до сред нощите,
венчета виехме със детските ръце,
брояхме четирилистни детелини.
Но някак споменът ми избледня
и върнах се във градската ни джунгла,
край мене рейсът бързо прелетя,
награби ме животът бурно, бурно.
А в джоба ми самотно прошумя
едно цветче от спомените чудни.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
