Летен спомен
Дори морето скрило много тайни
зачуди се... дали не си
русалка идваща от дълбини незнайни
на гребена на бурните вълни...
Пак е лято, сякаш вчера
в стъпките ни криеше се морска пяна.
Един въпрос "къде да те намеря?"
и отговор, от който искам да избягам.
Същата улица, същата пейка под стария кестен
още помни телата ни вплетени в страстна целувка.
Уж случайно и "нашата" песен
от капанчето с бриза вечерен доплува...
Сутрин... купувам си вестник от същата леля,
пита за теб, помни сънено как ме прегръщаше.
После сядам в "Кафето"... на кея,
дето все нямаха "дребни" за връщане.
Всичко е същото, само дето светът е наопаки,
а аз съм отвън, чужд за новата истина.
Само спомени дишат още /в/ живота ми
и предричат..., че ти си единствена.
© Петър Трифонов Все права защищены