1 окт. 2010 г., 12:32

Летен спомен

1.1K 0 2

Ще пусна водата – свежа и хладка,

като глътка въздух в горещия ден,

да погали нежно кожата ми гладка

и да отмие всичко от мен.

Слънчеви лъчи и мокрият пясък оставят

златни следи по шоколадовата кожа.

Тръгват си от мен, но аз не страдам –

за летен спомен в душата ще ги сложа.

Чисто е вече, и няма даже следа

от нашето лято – горещо и диво.

Но знам - не ще отмие никоя вода

от мен твоите пясъчни целувки...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зорница Събева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесах! Поздрави!
  • Защо не смениш началото на "Ще дам на водата.." ?

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...