1 окт. 2010 г., 12:32
Ще пусна водата – свежа и хладка,
като глътка въздух в горещия ден,
да погали нежно кожата ми гладка
и да отмие всичко от мен.
Слънчеви лъчи и мокрият пясък оставят
златни следи по шоколадовата кожа.
Тръгват си от мен, но аз не страдам –
за летен спомен в душата ще ги сложа.
Чисто е вече, и няма даже следа
от нашето лято – горещо и диво.
Но знам - не ще отмие никоя вода
от мен твоите пясъчни целувки...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация