Ще пусна водата – свежа и хладка,
като глътка въздух в горещия ден,
да погали нежно кожата ми гладка
и да отмие всичко от мен.
Слънчеви лъчи и мокрият пясък оставят
златни следи по шоколадовата кожа.
Тръгват си от мен, но аз не страдам –
за летен спомен в душата ще ги сложа.
Чисто е вече, и няма даже следа
от нашето лято – горещо и диво.
Но знам - не ще отмие никоя вода
от мен твоите пясъчни целувки...
© Зорница Събева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
