1.10.2010 г., 12:32

Летен спомен

1.1K 0 2

Ще пусна водата – свежа и хладка,

като глътка въздух в горещия ден,

да погали нежно кожата ми гладка

и да отмие всичко от мен.

Слънчеви лъчи и мокрият пясък оставят

златни следи по шоколадовата кожа.

Тръгват си от мен, но аз не страдам –

за летен спомен в душата ще ги сложа.

Чисто е вече, и няма даже следа

от нашето лято – горещо и диво.

Но знам - не ще отмие никоя вода

от мен твоите пясъчни целувки...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Събева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесах! Поздрави!
  • Защо не смениш началото на "Ще дам на водата.." ?

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...