9 сент. 2011 г., 00:10

Лети високо, не чакай на крайпътна жица...

869 0 0

 

 

 Не сънувам, аз съм тъй високо,

виждам се сред облаците бели,

като волна птица скитам без да питам:

Накъде съм с криле разпънати докрай поела?

Накъде безстрашно съм така поела?

Слънце дали ще ме огрее или ще ме завали коварен дъжд?

Със себе си единствено сърцето си съм взела,

което без път оставяла съм неведнъж.

Какво ми друго трябва,

освен по ритъма сърдечен да се водя,

по тупкането... тръпките телесни...

и смело да прелитам тъй

по пътища измамни и не лесни.

Само то без милостиня или жал ще ме избави

и счупени да са ми крилете -

от пепелта нагоре ще ме надигне

 и така да полетя в безкрая синкав,

че никой да не може да ме стигне.

Какво ми друго трябва -

сърце топло кат сълза и остро като нож,

душа лека - божествено перо от птица,

за да летя така с цялата си мощ,

без отдих или чакаща на някоя крайпътна жица...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Паунова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...