4 февр. 2006 г., 22:46

Летни стихчета

2.6K 0 1

***
Огромна сянка  -
внезапно се спусна нощта,
Прекрасна слънчева корона засия.

***
Морски бриз милва телата
и разхлажда ни от жаркото слънце.
Пръсти заровени в пясъка...

***
Осеяно поле със бали от сено,
Поседнали на една, вдъхваме
юнския залез...

***
Планина окъпана в слънце.
Вечерен бриз.
Чай с вкус на огън...

***
Довиждане, Пролет прецъфтяла,
Довиждане, най-дълъг ден,
Здравей, прекрасно лято...

***
Щъпуркат парапланиристи
по хълма оголен.
Прелитам над сокол и тръпна...

***
Чай от мащерка,
идеи за хайкута,
изгубен залез...
 

***
Цветен прашец и чайче вкусно с мед,
кацнала перушинка на перваза,
Еньов ден...

***
Лято, жега, чай зелен,
къпем се във пот.
Мирис на водорасли.

***
Слънце, дъжд,  град, буря и сняг - 
ден като ден.
Отминаха 30 години...

***
По каменна река катерим се
вперили очи нагоре - връх Балкански.
Ще се качим!

***
От птичи поглед с развети коси,
наслада за духа и душата.
О, омайни езера...

***
Борови гори отвред,
Вода като бистра сълза,
Чувства най-различни...

***
В лятната жега,
гларуси кряскат.
Оголила снага, приижда реката...

***
Горска полянка
със шарена сянка,
дъжд от борови иглички.

***
Ден след ден ходим пеша
и дишаме бодро,
надвиснала канара...

***
Хлад ни обгръща в
мразовита красота.
Пея за тебе сега...

***
Високи и странни скали,
красиво изваяни с времето,
легенди и радостни дни.

***
Прекрасно лято,
палатка във горичка,
мърдука бебенце в торбичка.

***
Влажна юнска вечер.
Мащерка, премръзнала пчелица…
Чинийка с мед- напред!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Атанас Коев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...