Летни вечери

31 июл. 2008 г., 11:03

Поэзия

694 0 2

Летни вечери

Слънцето, претурено на запад,

полегнало бе, сякаш да почине.

Уморило се беше да чака

и този ден да си замине.

Галеше с нежна светлина

вече позадрямали чукари

над мъждиво-сива равнина,

отразила сенки на върхари.

Птиците се гушат в гнездата,

уморени от любов и песни,

избягали далеч от суетата

в своите квартири тесни.

И сякаш чакат този залез летен,

щурците галят свойте струни нежни,

мелодии измислят си заплетени

и с тях поливат лятната безбрежност.

И тръгват уморените пътеки

нагоре да изкачват планината,

стремейки се от памтивека

с безкрая си да стигнат небесата.

А спомени претърсват битието

и скитат като сенки от легенди,

заничат да намерят туй, което

с любов сърцето иска да погледне.