Летни вечери
Летни вечери
Слънцето, претурено на запад,
полегнало бе, сякаш да почине.
Уморило се беше да чака
и този ден да си замине.
Галеше с нежна светлина
вече позадрямали чукари
над мъждиво-сива равнина,
отразила сенки на върхари.
Птиците се гушат в гнездата,
уморени от любов и песни,
избягали далеч от суетата
в своите квартири тесни.
И сякаш чакат този залез летен,
щурците галят свойте струни нежни,
мелодии измислят си заплетени
и с тях поливат лятната безбрежност.
И тръгват уморените пътеки
нагоре да изкачват планината,
стремейки се от памтивека
с безкрая си да стигнат небесата.
А спомени претърсват битието
и скитат като сенки от легенди,
заничат да намерят туй, което
с любов сърцето иска да погледне.
© Йордан Йорданов All rights reserved.
