Летни вечери

Jul 31, 2008, 11:03 AM

Poetry

693 0 2

Летни вечери

Слънцето, претурено на запад,

полегнало бе, сякаш да почине.

Уморило се беше да чака

и този ден да си замине.

Галеше с нежна светлина

вече позадрямали чукари

над мъждиво-сива равнина,

отразила сенки на върхари.

Птиците се гушат в гнездата,

уморени от любов и песни,

избягали далеч от суетата

в своите квартири тесни.

И сякаш чакат този залез летен,

щурците галят свойте струни нежни,

мелодии измислят си заплетени

и с тях поливат лятната безбрежност.

И тръгват уморените пътеки

нагоре да изкачват планината,

стремейки се от памтивека

с безкрая си да стигнат небесата.

А спомени претърсват битието

и скитат като сенки от легенди,

заничат да намерят туй, което

с любов сърцето иска да погледне.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

враната (Маргарита Василева)

2008-07-31T13:43:14+03:00

Вълшебен разказвач!Браво!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-07-31T12:03:35+03:00

пишеш много красиво...хубаво е.