21 нояб. 2010 г., 21:41

Летя

712 0 2

ЛЕТЯ


 

Вървя  в  пътеката  щастлива,

вихрушки  носят  ме - летя.

От  трепета  на  твоята  усмивка

празнува  моята  душа.

 

Долита  от  далечния  простор

на  морска  арфа  влюбената  песен.

В  душата  ми  живее  младостта,

усмивката  е  моята  зора.

 

Случайности  сред  този  кръговрат

шумно  правят  -  свят.

Утехата  сънливо  ми  нашепва

- обичам  те. Не  си  сама.

 

И  вятърът, и  Времето  незнайно

с  мен  будуват  във  нощта.

Слънцето, звездите  и  Луната  бледа

празнично  гостуват  у  дома.

 

Отново  във  пътеката  политам,

окичена  с  добрите  си  мечти

и  пак  щастлива  съм  - обичам,

над  океаните  летя!

 



 


 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Крисимира Найденова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...