Летя
ЛЕТЯ
Вървя в пътеката щастлива,
вихрушки носят ме - летя.
От трепета на твоята усмивка
празнува моята душа.
Долита от далечния простор
на морска арфа влюбената песен.
В душата ми живее младостта,
усмивката е моята зора.
Случайности сред този кръговрат
шумно правят - свят.
Утехата сънливо ми нашепва
- обичам те. Не си сама.
И вятърът, и Времето незнайно
с мен будуват във нощта.
Слънцето, звездите и Луната бледа
празнично гостуват у дома.
Отново във пътеката политам,
окичена с добрите си мечти
и пак щастлива съм - обичам,
над океаните летя!
© Крисимира Найденова All rights reserved.
