21 nov 2010, 21:41

Летя

710 0 2

ЛЕТЯ


 

Вървя  в  пътеката  щастлива,

вихрушки  носят  ме - летя.

От  трепета  на  твоята  усмивка

празнува  моята  душа.

 

Долита  от  далечния  простор

на  морска  арфа  влюбената  песен.

В  душата  ми  живее  младостта,

усмивката  е  моята  зора.

 

Случайности  сред  този  кръговрат

шумно  правят  -  свят.

Утехата  сънливо  ми  нашепва

- обичам  те. Не  си  сама.

 

И  вятърът, и  Времето  незнайно

с  мен  будуват  във  нощта.

Слънцето, звездите  и  Луната  бледа

празнично  гостуват  у  дома.

 

Отново  във  пътеката  политам,

окичена  с  добрите  си  мечти

и  пак  щастлива  съм  - обичам,

над  океаните  летя!

 



 


 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Крисимира Найденова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...