21 nov 2010, 21:41

Летя

717 0 2

ЛЕТЯ


 

Вървя  в  пътеката  щастлива,

вихрушки  носят  ме - летя.

От  трепета  на  твоята  усмивка

празнува  моята  душа.

 

Долита  от  далечния  простор

на  морска  арфа  влюбената  песен.

В  душата  ми  живее  младостта,

усмивката  е  моята  зора.

 

Случайности  сред  този  кръговрат

шумно  правят  -  свят.

Утехата  сънливо  ми  нашепва

- обичам  те. Не  си  сама.

 

И  вятърът, и  Времето  незнайно

с  мен  будуват  във  нощта.

Слънцето, звездите  и  Луната  бледа

празнично  гостуват  у  дома.

 

Отново  във  пътеката  политам,

окичена  с  добрите  си  мечти

и  пак  щастлива  съм  - обичам,

над  океаните  летя!

 



 


 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Крисимира Найденова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...