I. „Самосъд“

Вечно Левчев се самосъди,

без ни веднъж да се самоосъди.

Нова Голгота, собствена,

                          чак си приписа.

Само дето за Втори Христос

                                  не се писа.

По пророческа мощ послеписът му

посрами дори апокалипсиса.

И девствено чист, - като кристал,

подир алхимията на псевдоада си,

в Рая през триумфален портал

ще влезе, клетникът, за награда.

II. „Поет на загубите“

Че е „поет на загубите“

                         сам опроверга.

С този флирт с идеалите

                              и висотите,

напечели реални земни блага, -

след като приватизира

                                  звездите.

III. Самовъзвеличеният

Мемориал величествен

                            от мемоари

той приживе си иззида.

А на съвестта за упокой

с тях направи си и панихида.

IV. Реминисценция

Тез романи от спомени безчет

напомнят ми

            „комунистически

                              самоотчет“.

V. Заключение

Претиражиран „Самосъд“

с ком-парт-издат левчета.

... Без изгледи приживе за

                      „Самоприсъда“.