ЛЕВСКИ

                    Все още не съм ходил и до днес

                    до ханчето в най-тъжното селце...

                    Отида ли – ще виждам фес до фес

                    и Тебе – със превързани ръце...

                    Да знаехме причината поне?!

                    Защо дойдоха турските копои?

                    Предаден ли си всъщност, или не?

                    И ако – да, защо не знаем кой?

                    На тридесет и шест, и то без малко

                    на въжен клуп смъртта те сполетя!

                    И тръгна сам, без поп и катафалка

                    по пътя си велик към вечността!

                    Една къдрица руса ни остана

                    от Тебе, и тефтерче със слова,

                    които са и съвест, и камбана

                    за всяка честна, българска глава...

                    Апостоле, ти свиден наш Апостоле,

                    така и досега не се разбра

                    къде, неосветените ти кости

                    земята - майка, тайно ги прибра?!

                    По паметници слагаме цветята

                    в деня, когато дойде февруари,

                    с поклон пред Тебе и пред Свободата,

                    която ти предрече за България!

                    И всеки път, когато се докосвам

                    до светлия ти образ коленичил,

                    един въпрос дълбоко ме жигосва:

                    Защо на тебе никой не прилича?!

                    Защо сме всички толкова далече

                    от твоите пътеки непристъпни?

                    Навярно затова, че ти си вечен,    

                    а всички ние сме си простосмъртни...

                   04.02.2015г.         Чавдар Тепешанов