ЛЕВСКИ
Все още не съм ходил и до днес
до ханчето в най-тъжното селце...
Отида ли – ще виждам фес до фес
и Тебе – със превързани ръце...
Да знаехме причината поне?!
Защо дойдоха турските копои?
Предаден ли си всъщност, или не?
И ако – да, защо не знаем кой?
На тридесет и шест, и то без малко
на въжен клуп смъртта те сполетя!
И тръгна сам, без поп и катафалка
по пътя си велик към вечността!
Една къдрица руса ни остана
от Тебе, и тефтерче със слова,
които са и съвест, и камбана
за всяка честна, българска глава...
Апостоле, ти свиден наш Апостоле,
така и досега не се разбра
къде, неосветените ти кости
земята - майка, тайно ги прибра?!
По паметници слагаме цветята
в деня, когато дойде февруари,
с поклон пред Тебе и пред Свободата,
която ти предрече за България!
И всеки път, когато се докосвам
до светлия ти образ коленичил,
един въпрос дълбоко ме жигосва:
Защо на тебе никой не прилича?!
Защо сме всички толкова далече
от твоите пътеки непристъпни?
Навярно затова, че ти си вечен,
а всички ние сме си простосмъртни...
04.02.2015г. Чавдар Тепешанов
© Чавдар Тепешанов Todos los derechos reservados