17 feb 2015, 21:11

Левски

  Poesía » Civil
959 1 2

                                          ЛЕВСКИ

 

                    Все още не съм ходил и до днес

                    до ханчето в най-тъжното селце...

                    Отида ли – ще виждам фес до фес

                    и Тебе – със превързани ръце...

 

                    Да знаехме причината поне?!

                    Защо дойдоха турските копои?

                    Предаден ли си всъщност, или не?

                    И ако – да, защо не знаем кой?

 

                    На тридесет и шест, и то без малко

                    на въжен клуп смъртта те сполетя!

                    И тръгна сам, без поп и катафалка

                    по пътя си велик към вечността!

 

                    Една къдрица руса ни остана

                    от Тебе, и тефтерче със слова,

                    които са и съвест, и камбана

                    за всяка честна, българска глава...

 

                    Апостоле, ти свиден наш Апостоле,

                    така и досега не се разбра

                    къде, неосветените ти кости

                    земята - майка, тайно ги прибра?!

 

                    По паметници слагаме цветята

                    в деня, когато дойде февруари,

                    с поклон пред Тебе и пред Свободата,

                    която ти предрече за България!

 

                    И всеки път, когато се докосвам

                    до светлия ти образ коленичил,

                    един въпрос дълбоко ме жигосва:

                    Защо на тебе никой не прилича?!

 

                    Защо сме всички толкова далече

                    от твоите пътеки непристъпни?

                    Навярно затова, че ти си вечен,    

                    а всички ние сме си простосмъртни...

 

                   04.02.2015г.         Чавдар Тепешанов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Чавдар Тепешанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чаве, аплаузи! Превъзходни словеса за Него! Поздрави от мен /дали ме помниш?/
  • Толкова искрено и стойностно!
    Достойно за Апостола!
    Аплодисменти!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...