Мисията - продължение

В лимузината беше прохладно от климатика и този път не правиха никакви експерименти с нежното ми тяло.
-Ще те оставя там от където те взех-каза ми Велислава.-Предполагам,че ще намериш оправдание за отсъствието си.А и нали занапред ще се наложи да работим заедно-усмихна ми се съзаклятнически тя.
-Да разбира се-съгласих се филосовски аз.-На тази безработица всяко предложение за работа е приемливо.Стига да не се налага да ограбвам или да убивам някого.
-За това можеш да бъдеш спокоен.Ако се наложи нещо такова си има хора за това,а и за сега не ни се е налагало да прибягваме до насилие.Ако сме го прилагали то е било само илюзия.
В главата ми се мярнаха двете Харлита и я попитах:
-За каква мисия стана дума преди когато вдяхме онези двамата с моторите?
Тя отпи една глътка от колата на масичката до нея и ме погледна със сините си очи:
-Онези двамата имаха също мисия ,но я започнаха преди 5 години.Днес ги виждам за пръв път от тогава насам.
Погледнах я очудено:
-А как разбра ,че мисията е приключила успешно?
-Просто,ако не беше приключила успешно те нямаше да се завърнат.
Стори ми се ,че в гласа и долових някаква странна ,загадъчна студенина:
-Да не искаш да кажеш ,че ако не изпълнят задачата си и подлежат на някакво наказание.А ,ако не успеят в срок?Тогава какво?И ако не са били виновни за провала?Какво е това наказание?Да не съществува и при вас някакво подтисничество?Да знаеш мразя ги тези работи...
-Не,не-засмя се тя и отмахна един палав кичур от челото си.-Няма никакво наказание.По принцип никого не наказваме.Просто оставяме човека на собствената му съвест.Като му помагаме само с факти,които му изпращаме,да разбере последствията от неизпълнението на възложената му задача...Всъщност...това си е пак един вид психически тормоз...но няма как.По принцип всички наши мисии са свързани с установяване на равновесие между доброто и злото.И щом някой се е захванал да работи за нас все пак си е направил някаква равносметка.Ето защо неможе да се откаже без да разбере поне каква вреда нанася на хората ,а и на нашата организация със своето отказване или зарязване на мисията.
-Аха ,ясно-отвърнах и се загледах през прозореца изгубил желание да я разпитвам по-вече и чувствайки приятната топлина от парите в джоба си.Трябващше да им намеря най –разумно приложение преди да съм ги изхарчил за най-належащите ми задължения,които бях натрупал икоито не бяха никак малко.Всъщност може би трябваще да направя и някакво дарение някъде.Знам ли?Понякога имах чувството ,че съм далеч от истинския живот и живея в някакъв свой измислен свят със правила,които се различаваха коренно от тези в обикновения живот.Много често ми се струваше,че хората край мен се занимават с такива простотии за каквито и не бях сънувал.После се оказваше,че моето поведение спрямо тях е още по-голяма простотия.Просто беше нужно да се намери някакъв баланс между нещата.А и си бях голям срамежливец.Досега не бях казал на тъста Дядо...Просто не намирах смелост...или и аз незнам какво...Още като се женихме с жената една позната ме караше да викам на тъщата Маминка в нейно присъствие,а аз бях ги отрязал и двете с репликата,че на майка си не викам маминка,камо ли на нея.Те се шашнаха.Причината да отвърна така беше изненадата.Просто ме бяха заварили неподготвен и първата защитна реакция която ми дойде на ум бе да се разсърдя.После си казах,че може би съм бил прекалено рязък...И може би от това тръгна и цялата студенина и отдалечаване от тъста и тъщата.Макар да им показвах по нататък с поведението си,че не съм толкова лош изведнъж се оказа ,че съм лош и непрокопсаник,когото го мързи и нищо не прави по цял ден.Нищо ,че не пиех и не пушех.Те искаха да бачкам някъде да изкарвам много пари за да се гордеят със зет си и да се хвалят с него и да трупат точки.А аз обратното.Пасувах.Но според тях.Защото в същото време работех и учех задочно икономика.Но предприятието в което бях беше я закъсало.Беше времето на демокрацията и анархията.Просто бях случил време за създаване на семейство и както винаги се движех по ръба,както обичаше да казва един мой старшина в казармата.Всъщност движейки се по ръба аз балансирах и се опитвах да се отдалеча от пропастта,но жената беше много раз...........а,а и синчето също се оформи в тази насока и макар че беше пълен отличник,и много кадърен във всяка една област,се оказа че е голям каприз ,което ме изнервяше много и ме караше да правя грешка след грешка.Явно ги обичах много и двамата с жена ми,ако може да се нарече обич привързаността ми към тях,макар и често ядосван от вродения егоизъм и на двамата.Върнах се от Варна и се прибрах при тях ,защото ги бях научил да съм постоянно край тях и да угаждам на капризите им с една едничка цел да си осигурявам спокойствие.Което се оказа недотам добра идея от моя страна,но аз тръгнах по тоя път и после ми беше много трудно да се откъсна от коловоза на изпълненото с кравешко търпение поведение ,в което се бях натъпкал.
Когато се отделих за един месец и половина от тях и отидох да бачкам по морето се оказа ,че и те така са свикнали с мен,че направо се побъркват без мен,а жена ми всяка вечер ревала.Поне така ми казваше сичето.С това окончателно спечелиха битката и аз се завърнах при тях.Завърнах се при сивото ежедневие и при постоянните натяквания и мърморения на тъста и тъщата,които не се отразяваха никака,ама никак добре на свръх чувствителната ми психика.И...изпаднах в някаква странна депресия.В някакво безтегловно състояние от което сякаш нямаше излизане.Вървях по тротоара и имах чувството че ми се вие свят.Започнах да вдигам и да смъквам кръвно.Апарата за кръвно налягане беше ми постоаянно под ръка.Носех си го в една найлонова чантичка когато отивах в клуба и после го връщах обратно.Хапчетата бяха постоянно в джоба ми.Започнах да се превръщам в това ,в което ме обвиняваха тъста и тъщата...и изведнъж....Изведнъж се оказа,че съм бил под въздействието на някакъв експеримент,който някакви си са си правели с мене и че не някой друг , а аз самият трябвало да съдействам за да се намери уреда и да се прекрати експеримента?!...Само забравих да ги попитам ,ако не прекратим експеримента,дали само за аз няма да се чувствам комфортно или и половината човечество заедно с мен?Но реших да спра за сега с въпросите.А и щях да се объркам още по-вече в и без това обърканата си глава,в която вече беше нужно да поставя необходимия ред.Или както се казваше на компютърен език,да си”дефрагментирам твърдия диск”.Защото в главата ми беше същински хаос.И системите ми засичаха от време на време поради малкото количество “рам памет”или така нареченото сиво вещество.
В клуба всичко си беше по старому.Клиенти нямаше както винаги а жена ми пушеше на прозореца цигара след цигара.В съседния клуб,който имаше по-вечеи по-нови компита беше претъпкано.Седнах пред един компютър и се загледах в екрана чудейки се откъде да започна и въобще какво да започвам.
-Къде се губи толкова време-попита ме жена ми.-От кога трябваше да съм си отишла за да правя нещо за ядене.
-Срещнах един приятел и ходих да му поправям компютъра-отвърнах вместо да кажа ,че майка миме е извикала на село.
Жена ми ме погледна очудено:
-На мене ми казаха че си заминал на Българене...
-Мислех ама нямах пари за автобуса-засмях се аз.-И затова реших да изкарам някой лев от поправката на компютъра.
-И изкара ли?
-Да-отвърнах-Пет лева-и пипнах пачката с доларите в джоба ми.По късно мислех да и кажа за нея,когато измислех как да обясня произхода им.
Внезапно айскюто ми измяука и едно жълто писъмце замига в долната част на екрана ми.Щракнах го с мишката и прочетох:
ani (10:52 AM) :
“dnes imame mnogo speshno plashtane moliate donesi niakvi pari”
В джоба ми имаше само хиляда и петстотин долара,които нямаше как да и покажа,защото още не бях решил какво да правя с тях ето защо написах:
Levski (10:53 AM) :
“Имам само 5 лева”
След което отидох при нея ,защото се намираше на 10 метра по коридора в ляво от мен.
Не се зарадва особено много,но все пак взе парите и ги сложи при другите.
-До два три дена,ще оправя и останалите...петнадесет лева...Вчера взех на заем 20 лева за да си купя антибиотик,защото доктора ми откри някакъв бронхит и сега се тъпча с антибиотик за 30 лева.
-То и аз нещо съм изстинал-каза брат и ,който беше седнал на един комп до прозореца.-Я ме виж как съм се надул.Вчера ходих при д-р М.
-Аз х%E