6 июн. 2008 г., 09:29

Либоффффф

1.2K 0 8
Толкоз съм красива значи!
И отвътре и отвън.
И що не мъ забилязва значи
тоз себичен пън?
Многу съм прикрасна значи!
Сътрин, щом събудя съ от сън,
първо съ ущипва значи
онзи, хубавия, баси пън.
Да съ провери, разбирам,
дъл кошмара продължава
или веч побягнал е навън.
Нищо ни ръзбирам, хора...
Уж дарена съм с бистър ум,
уж блондинка фина съм,
покрай мен съ вдига шум,
брей, ни забилязва мъ!
Шъ съ кътурна.
Ни пубирам съ у кожата си
веч от яд.
Угледалото мъ гледа,
чупи съ от стрес.
Челюсти гу гледат страшну,
рони съ кът лед.
Въх какво и тъй насреща?
Брех крукузъбил съм голям.
Ама пък кръвта кипи гореща.
Да го видя,
ни ще му аз прустя.
Шъ гу изям.
Ила на кака зверче зеленооко.
Да тъ бацни кака.
Да тъ щипни тук и там.
Ух, то пресата му е прикрасна,
дупиту му - сън.
Ръцете мускулисти да мъ хванат,
ша цвърча от радост
кът свинче на кълн.
Брех, утде толкоз любов съм аз събрала,
утде таз жар гореща.
Той ма гледа.
Ей гу, същий пън.
Пък усмихва ми съ вяло,
после бяга през главъ навън.
Ша го трясна най-накрая.
Ша го оползотворя поне на сън,
че веч напрегнато ми става.
Трябва да го пробвам този пън.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деси Мандраджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...