desi.mandradjieva (Деси Мандраджиева)
174 198
6.06.2008 г., 9:29 ч.

Либоффффф 

  Поезия » Хумористична
957 0 8
Толкоз съм красива значи!
И отвътре и отвън.
И що не мъ забилязва значи
тоз себичен пън?
Многу съм прикрасна значи!
Сътрин, щом събудя съ от сън,
първо съ ущипва значи
онзи, хубавия, баси пън.
Да съ провери, разбирам,
дъл кошмара продължава
или веч побягнал е навън.
Нищо ни ръзбирам, хора...
Уж дарена съм с бистър ум,
уж блондинка фина съм,
покрай мен съ вдига шум,
брей, ни забилязва мъ!
Шъ съ кътурна.
Ни пубирам съ у кожата си
веч от яд.
Угледалото мъ гледа,
чупи съ от стрес.
Челюсти гу гледат страшну,
рони съ кът лед.
Въх какво и тъй насреща?
Брех крукузъбил съм голям.
Ама пък кръвта кипи гореща.
Да го видя,
ни ще му аз прустя.
Шъ гу изям.
Ила на кака зверче зеленооко.
Да тъ бацни кака.
Да тъ щипни тук и там.
Ух, то пресата му е прикрасна,
дупиту му - сън.
Ръцете мускулисти да мъ хванат,
ша цвърча от радост
кът свинче на кълн.
Брех, утде толкоз любов съм аз събрала,
утде таз жар гореща.
Той ма гледа.
Ей гу, същий пън.
Пък усмихва ми съ вяло,
после бяга през главъ навън.
Ша го трясна най-накрая.
Ша го оползотворя поне на сън,
че веч напрегнато ми става.
Трябва да го пробвам този пън.

© Деси Мандраджиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??