27 мар. 2008 г., 21:08

Лицемер

1.7K 0 4
Аз казвах ли ти да не си отиваш?
Аз молех ли те даже през сълзи?
Но ти избра при нея да заминеш,
живот и радост с нея да градиш.

Защо сега при мене пак се връщаш?
Защо дойде без милост, ми кажи?
Надяваш се, че още те обичам?
Помисли ли, че още ме боли?

Излъгал си се, вече те забравих,
макар и трудно да живях без теб.
Аз имам вече нова радост,
която винаги ще е до мен.

Ще бъде вечно с мен, ще ме закриля,
ще бъде мил и даже кавалер,
защото, въпреки че те обичах,
признавам, че си лицемер.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дидони Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Страхотен стих!Поздрав!
  • С този стих искам да кажа на всички млади и наивни момичета, да не се доверяват на първия срещнат. Следващата любов може да бъде с точния човек. Пожелавам на всички да намерят своята половинка, а на себеси, си пожелавам ТОЙ да е момчето за мен.
  • Точно така дръж такива хора далече от сърцето си!Всичко се връща Стихът ти е мн хубав
  • Поздрав!Чудесно е, изпълнено с много чувства.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...