Лицемер
Аз казвах ли ти да не си отиваш?
Аз молех ли те даже през сълзи?
Но ти избра при нея да заминеш,
живот и радост с нея да градиш.
Защо сега при мене пак се връщаш?
Защо дойде без милост, ми кажи?
Надяваш се, че още те обичам?
Помисли ли, че още ме боли?
Излъгал си се, вече те забравих,
макар и трудно да живях без теб.
Аз имам вече нова радост,
която винаги ще е до мен.
Ще бъде вечно с мен, ще ме закриля,
ще бъде мил и даже кавалер,
защото, въпреки че те обичах,
признавам, че си лицемер.
Аз молех ли те даже през сълзи?
Но ти избра при нея да заминеш,
живот и радост с нея да градиш.
Защо сега при мене пак се връщаш?
Защо дойде без милост, ми кажи?
Надяваш се, че още те обичам?
Помисли ли, че още ме боли?
Излъгал си се, вече те забравих,
макар и трудно да живях без теб.
Аз имам вече нова радост,
която винаги ще е до мен.
Ще бъде вечно с мен, ще ме закриля,
ще бъде мил и даже кавалер,
защото, въпреки че те обичах,
признавам, че си лицемер.
© Дидони All rights reserved.
Стихът ти е мн хубав
