Лицемерие

Не ми трябвате, мога и сама... Не ми трябате - искам една бутилка и силна доза тъга... Почти стигнах до края... още малко остана... Тази... болка ми е достатъчна... всичко е от моята рана... Боли и раздира плътта... Тежи и измъчва ме ужасна самота... Прогоних ви вече, не ми трябвате... Вървете си, за пореден път сама ме оставяте... Когато се затворих твърде лесно беше... Вие мълчахте... не погледнахте към мойте очи... Сърцето... болката бавно събираше... Късаха се от яд мойте коси... Сега ме поглеждате гузно... Вече имате от мене нужда... Но сърцето ми видя... Много суета... Не искам да съм част от това... Искам да съм нежна, мила и добра... Да бъда себе си... Да мачкам всичко само с мисълта... мисълта, че съм истинска...