22.03.2007 г., 15:42

Лицемерие

567 0 0
Не ми трябвате, мога и сама...
Не ми трябате - искам една бутилка и силна доза тъга...
Почти стигнах до края... още малко остана...
Тази... болка ми е достатъчна... всичко е от моята рана...

Боли и раздира плътта...
Тежи и измъчва ме ужасна самота...
Прогоних ви вече, не ми трябвате...
Вървете си, за пореден път сама ме оставяте...

Когато се затворих твърде лесно беше...
Вие мълчахте... не погледнахте към мойте очи...
Сърцето... болката бавно събираше...
Късаха се от яд мойте коси...

Сега ме поглеждате гузно...
Вече имате от мене нужда...
Но сърцето ми видя...
Много суета...

Не искам да съм част от това...
Искам да съм нежна, мила и добра...
Да бъда себе си...
Да мачкам всичко само с мисълта... мисълта, че съм истинска...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайла Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...