8 янв. 2007 г., 00:56

лицемерие 

  Поэзия
763 0 3
  Много хора и много надежди,
малко усмивки и много лъжи,
по пътя вървя и главата си свеждам
и от очите отново потичат сълзи!
  Много хора с непознати лица,
но не дотам непознати игрички.
Много пълни със злоба сърца,
много омраза се крие във всички!
  И така минават бавно дните
и няма никой да каже сега:
хей, поспри се, почакай, момиче
- добротата ще спаси света!
  И мечтите бавно си отиват,
те чезнат нейде във нощта,
и очите пак се насълзяват,
аз зная, че отново съм сама!
  Гледам звездите, гледам луната,
но няма вече красота
и дори и аз не знам самата
как и защо позволихме...
да паднем в калта!

© Десислава Рабатилева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Невероятен стих! Силни думи! Много истина се крие в тях, за съжаление...
  • Страхотно стихотворение! А би ли се съгласила при положение, че авторските права са си твои и това бъде записано, да го приспособя за текст на песен и да го преведа на английски??? Защото аз пък се занимавам с музика и бих се радвала ако съчетаем моя мелодия с твой текст пиши ми и още веднъж - поздрави!
  • Творбата ти повдига правилно обществено значим въпрос.
    Поздрав!
Предложения
: ??:??