лицемерие
малко усмивки и много лъжи,
по пътя вървя и главата си свеждам
и от очите отново потичат сълзи!
Много хора с непознати лица,
но не дотам непознати игрички.
Много пълни със злоба сърца,
много омраза се крие във всички!
И така минават бавно дните
и няма никой да каже сега:
хей, поспри се, почакай, момиче
- добротата ще спаси света!
И мечтите бавно си отиват,
те чезнат нейде във нощта,
и очите пак се насълзяват,
аз зная, че отново съм сама!
Гледам звездите, гледам луната,
но няма вече красота
и дори и аз не знам самата
как и защо позволихме...
да паднем в калта!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Десислава Рабатилева Все права защищены
пиши ми и още веднъж - поздрави!