16 нояб. 2007 г., 09:05

Лицемерието На Света

1.1K 0 1
Дните нижеха се като миг
и годините летяха бясно по пътищата на съдбата.
Бяхме заедно в търсене на красотата,
ден след ден мечтите ни летяха,
а после и сърцата ни растяха,
заедно в търсене на истините от живота.
И дойде денят, в който всеки избра своя път,
в който приятелството бе усъдено, без съд!
Спомениете ни умряха,
мечтите ни така и не полетяха.
Животът на всеки избра съдба,
едни зарови в нищета,
други - в щастието и радостта.
Всеки избра своя път,
и постави другия на съд,
всеки се надяваше на него да простят.
Но споменът остава.
За радостта и наглостта,
за това как заровен бях в пръстта!
Къде бяхте приятели, когато животът ме сломи,
а обичта ми се стопи.
Чухте ли, когато яростта започна да крещи?
Къде сте сега приятели?!
Или и вие сте част от света,
и роби на нощта?
А може би вярвате в лицемерието на света?
Забравете мен сега -
този, който не успя.
Сега живея през нощта
и умирам през деня.
Забравете този, който сам разбра
лицемерието на света.
Живейте вие, в царството на радостта,
вярвайте във любовта,
Мен забравете, аз вечно ще растта.
Животът ме кали,
други са вече моите мечти,
друг е моят свят и моят ад!
Но ще дойде деня, в който и вие ще разберете това.
Ще разберете колко лицемерен е светът,
колко глупави сте вие,
хора на честта и роби на радостта.
Забравете наште дни.
Видите ли ме, обръщайте своите очи,
чуете ли ме, крещете - вие "ПРИЯТЕЛИ"!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Антон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Антоне, много хубаво стихотворение!
    Истинско и красиво написано!
    Поздрави!!!6+

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...