Режисирани от стереотипи,
духовният им жар твори
мазутен софийски дим,
не се чувстват значими във
ежедневие без смут и дисонас,
хаосът им никога не е бил благоразумие,
на една цигара време са
да се разтворят във тъмата,
съхнат като въглерод и
чезнат във тълпата,
тушират младостта си и
изсипват във чаша вината,
но... ти!
Не си като тях, личи,
цяла Вселена се ниже
във пъстри детски очи!
© Филип Филипов Все права защищены